Съчувствие: Защо и как го надценяваме?

съчувствие

Източник: https://www.huffingtonpost.com/

Съчувствие много често се обвързва с идеята за взаимопомощ и проява на човещина между хората. Масово се поддържа теорията, че съчувствайки на приятели, близки, а дори и на отдалечени непознати, показани в новините, ние демонстрираме искрената си загриженост към тях. Смята се, че по този начин им помагаме по-леко и успешно да преминат през предизвикателствата, които им се случват в живота. Всеки от нас някога е съчувствал или са му съчувствали.

Дали обаче съчувствие реално отговаря на значението, което му приписваме? Успяваме ли да извадим този, на когото съчувстваме, от актуалните му проблеми, затруднения, трагедии? Съчувствието равнозначно ли е на доброта и милост към другите? За да си отговорим на тези въпроси, нека първо си изясним:

Какво е съчувствие?

Отговорът би трябвало да се крие в самата дума: съчувствие. Тоест чувствам това, което и ти. Обикновено казваме, че съчувстваме на някого, който изпитва тъга, притеснение, страх, понякога и гняв, обида. Добре, но любовта, радостта, увереността, смелостта, куража, а даже и чувството да хумор също са чувства. Да сте чули някой да съчувства на друг затова, че е радостен или уверен например? Ще си кажете, да, ама радостните и уверени хора нямат нужда от съчувствие, както и от помощта, която то дава. Виж, страдащите, измъчените, на тях трябва да подадем рамо, че да си поплачат хубавичко на него и да им олекне!

Оказва се, че пазим съчувствието само за негативните емоции. Взимаме примерно част от нечия тъга и заедно си тъгуваме. Или пък се страхуваме. Тандемно се ядосваме. Защото точно това е съчувствието – да поемем нечия чужда емоция и да започнем да я изживяваме заедно с този, при когото първо се е проявила. Така обаче само взаимно се лъжем, че си помагаме. Не можем да разрешим нечий проблем, като просто си стоим и съчувстваме, без да действаме конструктивно.

Защо и как надценяваме съчувствието?

Надценяваме съчувствието най-вече заради обърканата си представа за него. То не е нищо повече от поемане на чужди емоции, предимно негативни, и заради това полезността му е нулева. Когато страдате заедно с някой друг, не намалявате мъките му. Просто ставате двама (минимум) страдащи, респективно двама бездействащи, които нищо съществено не правят, за да променят към добро положението си. Нали не си въобразявате, че като просто си седите, потънали в разрушаващи ви емоции, вършите някаква реална работа по проблемите си?

Представете си, че ви предстои да се местите в нов дом? Той се намира на висок етаж, няма асансьор, а имате доста неща за пренасяне. Очевидно е, че се нуждаете от помощ. Кой ще ви свърши работа – този, който само пламенно ви уверява колко много ви съчувства или носещия заедно с вас тежките кашони нагоре по стълбите?

Съчувствието, само по себе си, е изключително безполезно и за съчувстващия, и за този, на когото съчувстваме. На всичкото отгоре е и вредно. Когато се поддаваме заедно на негативни мисли, това създава благоприятна почва за емоции със същия заряд. Последните съвсем реално се отразяват на здравето, могат включително да доведат до нарушаване функциите на цели системи и органи в тялото. Ако съчувстваме на човек, изпитващ временни проблеми със здравето или работата, това не само, че не променя неприятната му ситуация, а и я задълбочава. Причината е, че чрез съчувствието си даваме храна именно на първоизточника за появилите се здравни, работни, лични или други проблеми.

По-добрата алтернатива на съчувствие?

Много е погрешно схващането, че въздържанието от съчувствие е признак на безсърдечност и липса на доброта. Да пестите от съчувствие означава да съхранявате енергията си за много по-адекватна и ефективна помощ. Също и да не давате храна на негативни емоции, които разрушават здравето и подсилват проблемите.

По-добрата алтернатива на съчувствието е действието. Не е задължително то да е непременно физическо, като при дадения пример с пренасянето на тежък багаж. Действате дори и когато мислите, в случаите, когато не можете да участвате по друг начин. Нека обаче мислите ви бъдат съсредоточени върху представата, че вашият познат или приятел е излязъл успешно от временното си затруднение. Представете си го доволен и щастлив от изхода от ситуацията. Когато става дума за нещо по-сериозно, трагично, подавайте му сигнали за мъдрост и кураж, с които отново да излезе на светло.

Помнете, че съчувствието може да е полезно само тогава, когато съизживяваме и подхранваме позитивните емоции и ги комбинираме с целенасочени полезни действия.

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *